Плиска - първата българска столица

Според Апокрифния български летопис от XI век Плиска е създадена от хан Аспарух /Испор/. Навярно това е станало скоро след победата на прабългарите при тяхната първоначална територия Онглос в днешна Северна Добруджа. Отначало в центъра на Плиска е съществувал временен бивак. По-късно там били издигнати първите дървени постройки, защитени с дървена ограда. Така се е обособила резиденцията на българските ханове. Около нея в различно време възникнали селища със землен вал и ров с площ 23,3 кв. км.
През 811 г. Плиска била превзета от войската на римския император Никифор I. При нейното оттегляне дървените постройки били опожарени. Това предизвикало бързата им замяна с масивни каменни сгради, защитени от каменна крепост. През първата половина на 9 век в преустроената ханска резиденция били издигнати каменни постройки с различно предназначение: представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове, бани и стопански сгради. Резиденцията била снабдена с вода, докарвана по специален тръбопровод от извор, намиращ се на 7км. От двореца. Внушителния вид на сградите и благоустройството на резиденцията били материален израз на политическия възход на България в двубоя с Византия.
През 864 г. Хан Борис приел християнството. В резиденцията и около нея се появили църковни храмове – символи на новия път, по който поела България. През 886 г. тук пристигнали прогонените от Моравия ученици на Кирил и Методий. Те поставили началото на разпространението на славянското писмо в България. През 893 г., след детронирането на княз Владимир – Расате, стплицата била пренесена в близкия Преслав. През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век.
В края на 19 век. Чехът Карел Шкорпил изказал идеята, че при тогавашното село Абоба се е намирала столицата на България от езическо време. Започналите на 6.10.1899 г. разкопки потвърдили това, а през 1905 г. на колона, намерена между Плиска и Прислав, било открито и нейното име – Плиска.
Уникални безценни материали, откривани през годините по време на археологически разкопки на Плиска, както и интересни материали за работилите през годините археолози и учени могат да се видят в експозицията на откритата нова сграда на музея. За първи път могат да се видят новооткритите оловни печати, уникално приобщената към музейната среда южна част от Северната крепостна стена, златни монети от 11 век.

Назад