ШУМЕНСКА КРЕПОСТ

Шуменската крепост на Стария град, живописно издигната на 3 км. западно от гр. Шумен, е просъществувала повече от 3200 години. Местността е заселена още в ранножелязната епоха /ХІІ в. пр. н. е. /. По-късно крепости са издигали тук траките в V в. пр. н. е., римляните през ІІ – ІV в., византийците през V – VІ в. През ранното и късно средновековие крепостта е била важна българска твърдина и е изиграла значителна роля в българската история.
Името на Шуменската крепост през древността все още не е известно. За първи път Шумен се споменава в географията на арабина Идриси. През 1154 година той го описва като „стар и прочут при полите на върховете, в добре напоявана и прекрасно обработвана покрайнина със значителна търговия“. Идриси го споменава с името Шимеонис. Около най-старото название на града от дълго време се спори и като че надделява мнението, че Идриси неточно е предал името, а в действителност то е Симеонис, т. е. град на Симеон, на българския цар Симеон /893 – 927/. Името на града се среща и в стари хроники, които описват завладяването му от османците през 1387 година. В турските извори името му се среща в най-различни варианти – Шумле, Шумне, Сумнум и др. Намереният през лятото на 1967 година оригинален каменен надпис /при разкопки на Шуменското плато/ определя най-точно названието на града: „... От бога аз, български цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в града Шумен с царско благоволение в името на небесния цар Христос.....“.
Организирани археологически разкопки на Шуменското плато се извършват от 1957 г. Изследванията разкриват монументалната крепостна и култова архитектура. А жилищните комплекси сочат гъсто застрояване вътре в крепостта през вековете. Намерените предмети по своя характер и предназначение разкриват всички разнообразни функции на града през различните епохи, най-вече тези през Второто българско царство.
Освен военен град Шумен е бил и значителен икономически и стопански център със силно развити занаяти и търговия. Богата е колекцията от съдове със сграфитоукраса и от забележителни ювелирни и костни предмети.Градът е бил и важно културно средище. За това говорят многобройните и разнообразни старобългарски надписи върху камък, глина и метал.
Шуменската крепост просъществувала и в началния период на османското владичество. През 1444 г. по време на кръстоносния поход на полско-унгарския крал Владислав Варненчик тя била опожарена и разрушена.
Подградието /Външният град/ на средновековния Шумен се намирало в подножието на крепостта, в м. Харатчи боаз на север и на юг по склона. Откритите при археологически сондажи основи на църква, баня, жилища, надписи, останки от пещи и многобройните оръдия на труда говорят за икономическото и социално положение на населението през Второто българско царство.
В резервата е разположена експозиция, в която с оригинални материали е проследена най-старата история на Шумен.

Назад