Театър - 150 години в Шумен
Първото българско театрално представление е дело на основаното в края на пролетта на 1856 г. читалище. То бързо става съсредоточие на културния живот на шуменското общество. Още в
самото начало на своето съществуване читалището взело инициативата за представяне на пиесата „Михал“, с което се поставило начало на българското театрално дело. Със своя лек стил и
забавна духовитост тя привлякла вниманието на всички градски среди.
С подготовката на представлението се заел Сава Доброплодни като автор. Режисурата поема емигрантът Йосиф Майзнер. Актьорите били избрани измежду учениците от по-горните класове, които
били едни от най-активните членове на читалището. Доброплодни разпределил ролите като възложил главните такива на най-добрите си ученици: В. Друмев, В.Д. Стоянов, Стоян П. Радославов,
Иван Х. Василев и Андон Я. Ченгелиев. Васил Друмев, бъдещият автор на „Нещастна фамилия“ и „Иванко“ играл ролята на главния герой – Михал, а В.Д. Стоянов играл ролята на баба Марта.
Заучаването на ролите и подготовката на първите български артисти траяла около петнадесет дни. Облеклото, с което артистите излезли на сцената поради липса на специални костюми, било
взето от гардероба на техните близки и приспособено за пиесата. Също така, с най примитивни средства били направени бради, мустаци, маски и пр. Театралната зала могла да побере около
100 -120 души. В единия й край била устроена сцена върху ниска естрада, отделена от останалата част на залата с набързо направени декори и завеса. За публиката били наредени столове,
а за осветление – приготвени восъчни свещи.
Представлението се очаквало с нетърпение от шуменското гражданство. То било истинско събитие за града и всеки желаел да го види, но поради малкото места мнозина останали да надничат
отвън по прозорците и да чакат да излезе някой, за да се вредят и те. Въпреки трудностите при подготовката и липсата на всякакви сценични удобства, първите театрални дейци успели в
задачата си. Те играли добре и заинтересували и възхитили публиката. Тя буйно реагирала по време на развитието на действието и шумно изразявала своето доволство с ръкопляскане. Успехът
на първото българско представление създал у публиката и артистите убеждение, че театралното изкуство не е чуждо и недостъпно за българина и че ще може скоро да го овладее.
Назад |
