ТРЕТИ МАРТ 1878

    На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор. И тогава, когато нашата родина е вече свободна, много селища от шуменския край остават под султанска власт. В продължение на няколко месеца Русия упорито води преговори и прави опити да освободи този район, но Турция, подкрепяна и подстрекавана от Англия не се съгласява. На 6 юли 1878 г. Берлинският конгрес решава Турция да отстъпи н а руските войски Шумен, Варна и прилежащите райони. От 17 юли до 26 юли идващия към Шумен отряд на генерал-лейтенант Белокопитов освобождава село Белокопитово, град Нови Пазар, Шумен, село Хан Крум и Преслав. До средата на август турските войски напускат окончателно шуменския край.

Самарското знаме разказва

    Макар че съм избеляло – каза Самарското знаме, - в паметта ми пари като въглен споменът за оня страшен ден, когато пламна битката за Стара Загора. Само четири дружини български доброволци се опълчиха срещу огромната войска на Сюлеймана. Тя се зададе от юг като буря и затъмни небосвода. Страшен грохот на оръдия и рев на настървени хора оглуши равнината. Опълченците бяха решили да победят или да умрат достойно за своя народ и ме издигнаха високо. Сюлеймановите табори пристигаха на вълни, като облаци от гарвани връхлитаха и опълченските дружини бързо оредяваха. Един след друг падаха поборниците.
    Три пъти враговете ме отнемаха от ръцете на българите. Първи път ме отърва незабравимият полковник Калитин. Но докато ме издигне, враговете го намушкаха с щиковете. Повторно ме освободи от плен силният и снажен опълченец Начо Иванов. Но и той рухна, улучен от оловен отомански куршум. Падна отгоре ми, затисна ме. Българите ме изтеглиха изпод трупа на своя другар, но още веднъж ме изтърваха. Най- сетне ме освободиха и понесоха назад. От опълченските дружини бяха останали само шепа грохнали бойци. Те отстъпиха в Балкана. Спряха се запъхтени на един връх и с тъга гледаха пламъците на отново поробения и запален град…
    А на Шипка моите опълченци бяха останали само 2000. Сюлейман паша пъплеше към върха с 50 батальона. Нашите оръдия спряха своя тътнеж. Няма снаряди и пушките бяха останали без патрони. Опълченците събаряха камъните върху главите на настъпващите врагове и хвърляха върху им телата на мъртвите си другари. Тогава аз се веех на същото място, където сега се издига паметникът, и треперех: генерал Столетов беше заповядал да ме изгорят, ако врагът заобиколи отвсякъде нашата дружина.

Ангел Каралийчев

...И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Слават му дивна, като някой ек
От урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

Назад