Мадарският конник

На 15 км. Източно от град Шумен се намира уникалния историко-археологически резерват Мадара, включващ няколко обекта с изключителна стойност. На първо място е скалният релеф Мадарски конник.
Люляковата пътека извежда на площадка в подножието на гладките скали, върху които на 23 м. Височина е издълбан скалният релеф на Мадарският конник. Релефът представлява конник в ход надясно в почти естествена големина, промушил с копието си лежащия пред краката на коня лъв. Зад конника тича куче, а под лъва има змия. Доскоро се считаше, че релефа представлява триумфална сцена, символизираща победата на български владетел и голямата мощ на младата българска държава. Промушеният лъв, най-силното от животните символизира омаломощения и победен враг, какъвто тогава е била за България Византийската империя. Най-новия подход за разчитане на паметника се обляга на персийското наследство. Конникът е земното съответствие на Слънцето, Кучето – на Луната, а Лъвът съответства на съзвездието Лъв с главна звезда Регул. Компютърния анализ чрез съвременните астрономически програми показва, че взаимното разположение на Слънцето, Луната и Регул, както е върху релефа, се е случило в 165 г. след Хр. /година на Змията/. Тази година обаче изумително съвпада с началната година на българската държавност в Европа, заложена в писмения паметник от 8 век – Именник на българските канове. Изводите са, че българите носят индоевропейско начало и култура и са високоцивилизован държавотворен народ.
Мадарският конник е бележит образец на средновековното българско изкуство.
Около релефа са вдълбани надписи, които се отнасят към няколко епохи. Първият отдясно увековечава събитията, станали по времето на хан Тервел /701-717 г./ и византийския император Юстиниян. В него за първи път в български източник се чете името „българи“. Вторият надпис е от времето на хан Кормисош /ок. 756г./, а долу в дясно – от хан Омуртаг /814 – 831 г./. И двата надписа говорят за събития станали между България и Византия, за договори, за злато и пр.
Мадарските надписи представляват част от старобългарсия каменен архив от най-ранния период на българската държава и показват както високото ниво на културата на владетелите, така също и чувството им за голямата отговорност пред идните поколения като ръководители на държавата.
По време на ранното средновековие Мадара е била главния културен център на държавата, както за езичниците българи, така и след покръстването.
Мадарският конник е уникален скален релеф, единствен по рода си в Европа, той е паметник със световно значение и е под закрилата на ЮНЕСКО.

Назад