24 май – Ден на славянските първоучители

Двадесет и четвърти май – Ден на славянската писменост и нейните създатели, на българската просвета и култура, на българския печат. Ден – празник и тържество, гордост и слава. Защото, колко са народите, които могат да се похвалят със своя единадесетвековна писменост и култура?
Затова ние всяка година отправяме благодарност към Константин-Кирил Философ и Методий, към учениците им начело с Климент, към древните книжовници и просветители, към радетелите за българска книга.
Великото историческо дело на създателите на славянската писменост поражда огромна признателност към тях и празниците в тяхна чест /датиращи още от Средновековието/ възникват естествено и спонтанно. В старите славянски ръкописи съществува разнообразие на датите, определяни за честването на Кирил и Методий – това са дните на тяхната смърт – 14 февруари за Константин-Философ и 6 април за Методий. Макар и празнуван най-напред от черквата, този ден никога не е бил чисто религиозен празник. Кирил и Методий са били прославяни винаги преди всичко като създатели на славянската писменост. Започнало в България, честването се разпространява и сред другите славянски народи, най-вече сред руси и сърби.
Веднъж възникнало, честването на славянските първоучители никога не е прекъсвало за българския народ. Дори през най-тежките години на византийското и османското робство традицията се запазва и поддържа живо народностното ни съзнание.
Интересът към Кирил и Методий се засилва особено много през първата половина на XIX в., когато се разраства борбата на нашия народ за духовно и национално освобождение.
По всяка вероятност първото честване на деня на славянските просветители през Възраждането е станало в Шумен. Някои от източниците сочат датата 10 май /събота/ 1813 година като първото гражданско честване на Кирил и Методий. Документ, открит в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция е най-ранното доказателство за това. Документа представлява писмо, написано в Шумен на 10 май 1813 година от Минас Пъжъшкян – арменски духовник, който съобщава, че е присъствал на театрално представление „вечерно зрелище“. Българският търговец Стоян Маврадиоглу му обяснил, „че вечеринката е по случай българския празник на писменоста, но ...никой не смее да говори за това честване на Кирил и Методий, защото гърците не им разрешават да го правят на български език.“ Писмото е написано на 10 май – т.е. тържеството се е състояло вечерта срещу 11 май, деня на славянските просветители. От текста се вижда , че е организирано от българите и има граждански характер. Документът не ни дава право да твърдим, че това тържество е първо в Шумен, но направените досега публикации, третиращи въпроса, ни позволяват да заявим, че тържеството за Кирил и Методий през 1813 година в Шумен е най ранното засега документално засвидетелствано празнуване на Солунските братя през тази епоха.
Историческите данни свидетелстват, че 11 май се превръща във всенароден празник през 1856 година отново в Шумен, който тогава е голямо просветно огнище – център на българското театрално и музикално изкуство. Видният възрожденски книжовник Васил Стоянов в спомените си за старото Шуменско читалище пише: „И през месец април 1856 год. Сава Доброплодни пристигна в Шумен...Нея година на 11 мая, за първи път в Шумен /а може би и в цяла България/ отпразнува се славната памет на светите славянски равноапостоли Кирил и Методий с великолепно тържество, в което участва цялото българско население...“
Първото празнуване на 11 май като училищен празник става през 1851 година в Епархийското училище в Пловдив, а на 11 май 1857 година започват празниците в шуменските
училища. Първата църковна служба за светите братя Кирил и Методий състояла се на 11 май 1859 година в Шумен, намираме описана в автобиографията на Никола Бацаров.

Назад