ЛИТЕРАТУРНИ ИГРИ, ЛЯТО 2011

 Гатанки

 

Ана

 

Или в града

или на плажа

- носиш го в багажа.

/ чадър/

 

Юлияна

 

Ако е малък, ти помага от дъжда да бягаш.

Ако е голям те пази, когато на плажа под слънцето лягаш.

/чадър/

 

Тя е лодка по морето

и гнезденце на дръвцето.

Но главно на главата стои

И с нея чакат ме игри.

/шапка/

 

Ана

Прилича на дебел балон.

Има нос като клон

- пръска с вода

като някоя чешма.

 

Богомила

 

Прилича на НЛО -

извита като колело.

Лятото й е брат,

А тя живее в палат.

Кръгла като капка –

това е нашата... /шапка/

 

ЗАЛЪГАЛКИ

 

Тонислав

 

Няма ти с краче да тропаш,

няма по пода да хлопаш!

Край на думата „няма” –

ще я пратя на някоя пуста поляна.

 

Явор

 

Казвам на мама – няма!

Но тя ми отговаря:

- Няма да я бъде тая,

че няма да ядеш от пая.

 

 Богомила

 

Пчиличке, работлива,

ти си много закачлива.

Кошничката си зареди,

а после поспри.

 

Ана

 

Котенце мило,

би ли се измило?

Ела ми на гости,

нали сега си на пости.

 

Няма да драскаш по стената,

че ще стане голяма белята.

И не искам да ми тропаш с крак

иначе няма да станеш юнак.

 

ВЕСЕЛИ SMS –и

 

Юлиана

от вълната до шапката:

Шапчице, влез да поиграем,

че иначе ще скучаем.

 

Ана

от вълната до шапката:

Шапке игрива,

шапке скоклива,

ела при мен,

не се прави на Супермен.

 

от вятъра до шапката:

Шапчице бяла,

пеперудке долетяла

не излизай този ден,

че останеш в моя плен.

 

Явор

от  шапката до Веси:

Веси, къде си?

Намериме тук –

в коша със стария лук.

 

АКРОСТИХ

Богомила

Шапчице, поспри!

Ах, недей търчи.

Пак се изчерви.

Командите отмени.

А и хич не му мисли.

 

Юлиана

Шапчице игрива.

Ах, че си красива!

Пак си закачлива –

Криеш се от мен.

А иначе имаш хубав тен.

 

МОИТЕ ПРЪСТИ

 /БРОИЛКИ/

 

Ана

Палецът е известен плувец

и голям певец

Показалецът е рокаджия

прави всичко на пихтия.

Средният е водолаз

и се гмурка в захлас

Безименният е юнак

 и е с голям  калпак.

За кутрето не знам,

но няма ръст голям.

 

Юлиана

Палецът ми е парашутист голям.

А... безименният литва сам.

Работата  не е там.

Ала,  кой е добрият аз не знам.

Шум се вдига - те се карат.

Ух, дали най-добрия ще изкарат.

Този мой любимец е малкият ми пръст.

Ала нищо, че е с толкоз малък ръст.

 

ЛИТЕРАТУРНИ ИГРИ, ЛЯТО 2010

Неволята

Живели баща и двама синове,
послушни и работливи били те.
Един ден ги пратил в гората
да напълнят с дърва колата.

А те попитали своя баща,
ако им се случи все пак беда
и се строши тяхната кола,
по пътя или нейде в дола,

какво трябва да направят?
Ще могат ли да я поправят
Старецът ги погледнал и казал така:
- Неволята ще поправи тази колa.

Moмчeтaтa отишли в гората
и бързо насекли те дървата.
И тоз час натоварили колата.
Но ето, че се случила бедата.

Прекатурила се колата
точно насред пътя в гopaта,
но неволята при тях така и не дошла
и те поправката направили със тесла.

Щастливи от своето добро дело,
доволни се върнали в pодното село.
Разказали всичко на своя баща
и ти извадили поука добра.

Моника Николаева Иванова

---

Любима книга

Приключенията тук са интересни
Растения са героите известни.
Искрен е главния герой
Кумир на всички е той.
Лукчо е приятел верен,
Юнак, нищо, че е беден.
Черешко му е приятел, но страхлив,
Ето, помага боязлив.
Нищо, че графините му забраняват,
Иска той с Лукчо да се забавлява.
Ягодка обслужва дон Домат,
Той й плаща с обелки от шоколад.
А тя работи неуморно, но знае,
Не трябва теглото да се трае.
А чичо Тиквичко въздиша за къща,
Лукчо веднага с помощ отвръща.
Умен е Лукчо, помага на всички,
Които са бедни, но добрички,
Често се бори с богатите той,
Обича свободата и народа свой!

Даяна Узунова, 6 клас

---

Приказка за лошата дума

Живееше Меца в гората
гледаше си там децата.
Ала случи се веднъж беда,
падна мечето в дълбоката вода.
И един дървар в гората
измъкна Мечо от водата.
Баба Меца и дърваря
станаха добри другари.
Един прекрасен ден
срещнаха се Меца и човека
там на тясната пътека.
Те прегърнаха се здраво,
но човека след това
отдръпна своята глава
и й каза ей така:
- Мирише лошо твоята уста
думите обидиха Мецана,
тя погледна тъжно към Балкана
и приятеля си стар,
този работлив другар,
тя накара със секира
да удари с всичка сила.
Раната била голяма
силно ревнала Мецана
изпопадали листата
бързо скрила се в гората.
След незнайно колко дни
там във гъстите гори
срещнали се Меца и човека.
- От дълбоката ми рана
вече няма и следа,
ала думите обидни
пазя в моята душа.
Позамислил се човека
и извадил си поука:
Остра рана заздравява,
лоша дума не се забравя!

Моника Валентинова, 5 клас

---

Магазинче за книжкофантазия

Някъде далече в Азия
има магазинче за книжкофантазия
в него продават книжки-мечти,
но не на деца, които се разхождат в дворци,
а на малки малчуганчета хвъркати,
нито бедни, нито богати.
Книжки имат заглавия различни
и щом дете си купи някоя от тях,
развихрят се фантазии отлични.
После детето сяда на някой клон
и разказва на продавача.
Ръкопляска му с криле
помощник-продавача - кълвача.
Така се продават книжкомечти
в това магазинче в Азия.
За миг не се бави!
Това чудно магазинче посети
и книгоключ към мечтите си купи!
За да се чувстваш свободен в живота нелек,
превърни се в мечтател и фантазьорочовек.

Тодор Петков, 2 клас