Лятна история

Едва ли много деца на дванадесет години знаят как се балира сено? Аз го разбрах това лято.
В края на месец юли, аз и брат ми бяхме на гости при моя прадядо Стойне в село Малоградец, община Антоново. Там имаме много ливади с хубава, зелена люцерна . Пътят на сеното обаче,е дълъг. След като люцерната порасне , се коси,изсушава се,обръща се и се трупа на големи купи. Всеки опитен стопанин знае, че сеното се съхранява най-добре, когато е на бали.
Ето, че една юлска сутрин, дядо Иван дойде и каза, че балировачката от съседното село е пристигнала. Нямахме време за губене! Сеното трябваше да се прибере бързо, защото в следобедните часове се очакваха валежи. Аз и моят брат се включихме веднага. На помощ се притекоха и съседите. Получи се една голяма бригада.
Дядо Иван се качи на върха на купата и започна да смъква сено.Аз, баба и чичо Васко (нашият съсед) подавахме сеното с вили към машината. Тя го поемаше, обработваше го и го оформяше на бали. Брат ми Руси вземаше балите и ги подреждаше една до друга.
Всеки си гледаше задълженията,защото ако един се забавеше,се проваляше целият процес.Чувствах се като част от една добре работеща машина!
Интересно е да видиш как балировачката смачква сеното,как го завързва със сезал,а на края специален апарат отчита броя на балите.Така работихме почти два часа и с дружни усилия направихме 76 бали.След кратка почивка ги пренесохме в специално закрито помещение.Забравих да спомена,че през цялотовреме наш пръв помощник беше котаракът Лео.
Изморихме се много,но усилията си заслужаваха. Няма да забравя колко щастлив беше моят 92-годишен прадядо,когато видя как аз и брат ми помогнахме в селскостопанската работа.
Този най-обикновен юлски ден се оказа много интересен и полезен за мен.Научих нови неща. Разбрах напълно и смисъла на поговорката: ”Трудът краси човека,а мързелът го грози!”

Димка Русчева – VI „а” клас, 12 години

Назад