Приказка

- Мамо, аз ще си лягам - каза Лили.
- Добре! - отговори мйка й.
- Може ли преди това да прочета? - попита момиченцето.
- Да, но малко, защото утре си на училище - беше отговора на майката.
Лили си легна и започна да чете приказки. Чете, чете и й се доспа. Спомни си думите на майка си, остави книгата, легна си и заспа.
Тя сънува много странен сън. Беше вкъщи и четеше книга. Внезапно попадна в дворец. Но не какъв да е дворец, а в двореца на мечтите. Той изглеждаше ужасно. Отстрани видя едно коте. Когато се приближи, забеля, че котето носи чизми. То я поздрави:
- Здрасти! Коя си ти?
- Лили се казвам, а ти? - попита детето.
- Аз съм Котаракът в чизми. Предполагам, че ме знаеш. - отговори котето.
- Да бе, аз пък съм кралицата на Земята - каза Лили.
- Както и да е. Аз си знам, че съм Котарака в чизми, пък ти си мисли каквото искаш, нали не сме на Земята. Чакай малко - ти си Лили! - учуди се животното.
- Да, проблем ли има? - попита сърдито момичето.
- Извинявай за спора избранице. Не знаех, че си ти. - поклони се гразциозно котаракът.
- Чакай малко. Как ме нарече? - опули очи Лили.
- Ти не знаеш ли? Явно не. Ще ти се обясни, но аз не съм човека. Искаш ли да сме съюзници? - попита приказният герой.
- Нямам нищо напротив. - отговори детето.
- Изчакай ме! - каза котаракът.
Лили чака, чака, изведнъж видя котката. След нея вървяха: Пипи Дългото Чорапче, Пинокио, Снежанка, седемте джуджета, Пепляшка, Спящата красвица, много принцове, магьосници и лоши мащихи, които с времето бяха станали добри. Всички те заедно с Лили влязоха в двореца. Там видяха краля и кралицата.
- Добре дошла, Лили. Аз съм книжната кралица. - каза жената.
- О, спасителко. Аз съм кралят на мечтите. Да преминем към същественото. Твоята мисия е да намериш изгубените приказни герои, да победиш злото дете, което къса и разпръсква из целия ни свят страниците на единствената книга в нашия свят. Трябва да съберете и подредите книгата и да съживите нашия замък. Ако това не стане, всички книги с приказки на света ще изчезнат завинаги и надеждата, че ще се създават още и още приказки ще умре. Някакви въпроси? - попита кралят.
- Да. Защо точно аз ще спасявам приказките? - нервно каза Лили.
- Не си сама...
Тогава дойде нейната приятелка Диди.
- Лили, кйакво правиш тук? - попита учудено Диди.
- Ще спасяваме приказките. - съобщи отегчено Лили.
- Супер! - каза енусиазирано Диди.
- Да, бе! - рече Лили и млъкна.
- Вие двете сте избрани да спасите света на приказките. Лили ще ти обясни по-подробно. Преди да умре ви избра бащата на Пепеляшка. Той е гадателят ни. Избра ви, защото вие сте двете деца, които четат най-много приказки.
- Добре! - отговориха момичетата в един глас.
- Преди да потеглите, ще ви дам по един компас, за да се ориентирате - предложи кралицата.
- Ще имаме нужда! - каза Лили, докато си вземаше компаса.
- Благодаря! - каза Диди.
Когато излязоха намериха кораб, качиха се заедно с приказните герои.
- Хайде към гората! - извика Пинокио.
- Чакайте. Кой ще упралява кораба, защо ще ходим в гората? - попита Диди.
- Аз ще управлявам кораба! Аз мога! - пискливо каза Пинокио и носът му порасна. - Поне ще опитам. - и носът му отново се смали.
- Аз ще изчистя кораба. За първи път да искам да чистя. - рече Пепеляшка.
- Аз ще погледна стаите. Най-вече леглата - каза Спящата красавица.
Те потеглиха. Пипи се зарови в библиотеката. По едно време излезе и съобщи на другите:
- Ето го отговора на въпроса "Защо ще ходим в гората"! В гората е Баба Меца, тя се е превърнала в дърво. В гората има път от букви. Трябва да подредим азбуката и щом го сторим, ще намерим Кумчо Вълчо. Ако Кумчо Вълчо се извини на Баба Меца по незнайна причина тя ще се съживи.
- Откъде намери тази информация? - попита Котаракът в чизми.
- От книгите - каза Пипи.
Пътешествиниците отидоха в гората. там намериха Баба Меца, започнаха да редят азбуката, но някои букви липсваха. Започна голямо търсене. Принцовете се качиха на дърветата, ама магьосниците направиха магии за откриване на букви. И не след дълго всички букви бяха намерени. Дойде ред на подреждането, но и това стана бързо. Ето, че Кумчо Вълчо се извини за незнайно какво на Баба Меца и тя се съживи. Диди се зарадва, че са си свършили работата:
- О, да, сега можем да се върнем в замъка.
- Не, трябва да съберем книгата! - каза Лили.
- 0, да! - беше отговора на Диди.
Заедно обиколиха океана, но намериха само половината листи. Накрая Лили реши да се гмурне под водата.
- Все пак може да има страници на дъното. - беше логиката й.
Но нито следа от всички страници. Намериха само някакво ковчеже. Посмислиха, че е пълно с пари, но вътре беше празно. Една магьосница направи магия и в ковчежето се появиха няколко страници, но те не бяха достатъчни. Тогава се досетиха, че може да има страници при лошото дете. Но къде е то? Как да стигнат до него? Това въпроси, на които само владетелите можеха да отговорят.
Децата и приказните герои се завърнаха в замъка.
- Къде можем да открием лошото дете? - запита Диди.
- Лошото дете ще намерите, като плувате на запад, само на запад. Ще видите малък остров. Там живее книгоубиецът. - насочи ги Книжната кралица.
Всички пътешественици потеглиха отново. Изведнъж Лили извика:
- Ето го!
Всички се развеселиха. Щом стъпиха там, видяха че всичко е еднакво. Цветът на тревата, цветът на небето, на къщите, нямаше никаква фантазия. Децата и приказните герои се спряха до една къщичка. Хората ги насочиха към детето, което беше цар на тази земя. По пътя намериха част от останалите страници. Щом стигнаха, забелязаха, че дворецът му беше направен от страниците на книгата с приказки. Героите развалиха замъка и събраха книгата. Детето слезе на планетата Земя и се научи да не къса книгата, а да я чете. А замъкът стана отново красив. Владетелите благодариха на Лили и Диди. А момичетата бяха горди от себе си и дори искаха да вземат приказните герои със себе си, но те не пожелаха.
- Лили, Лили - будеше майката Лилито - Хайде ставай! Време е за училище.
- Ох, какъв хубав сън! Какво ми тежи на врата? Компасът чудо! - потърка очи детето.
- Какво има, Лили? - попита майката.
- Нищо! Абсолютно нищо. - и момичето се засмя.

Елица Христова

Назад