Мечето и омагьосаната гора
Имало едно време малко мече. То не било обикновенно мече, а от онези които са черно-бели. Наричало се панда и нямало майка или някой друг, който да се грижи за него. Самотно и тъжно, то бродило из зеланата огласяна от птичи песни гора. Рано се научило да бъде самостоятелно и незавасимо.
Един ден, както се разхождало, то забелязало необичайно голяма дупка в огромния дънер на един изсъхнал дъб. Приближило се бавно до нея и се навело да погледне какво има вътре. Но без да иска се подхлъзнало и започнало да пада стремглаво надолу. накрая мечето тупнало върху една купчина шума,
която сякаш нарочно била сложена там, за да не се нарани то. След като се съвзело, решило да огледа мястото, на което било попаднало. Това също било гора, но с по-различни обитатели, от тези в неговата родина. Птиците, например, били с глави, подобни на мишки с пеперудени криле и само краката им
били като на птица. Заекът пък, бил с рижава лисича глава, с рибешко тяло и само с опашка напомняща за заек. Докато вървяло, мечето се питало, защо животните изглеждат така необичайно. Тогава дочула странен глас. Този глас му казал, че в края на гората живее магьосник, който ги бил омагьосал.
Ако той бъде убит, проклятието ще се премахне.
Решено да помогне на горските жиовтни, мечето тръгнало да търси злия вълшебник. Стигнало в края на гората и видяло голям замък пред себе си. Над него бил надвиснал голям черен облак. Дворецът приличал на изоставен и целият бил обрасъл с тръни и други бодливи растения. Никъде в него не се
виждала светлинка. Мечето смело влязло вътре и видяло много чудовища, кое от кое по-странни. Те шетали безцелно напред-назад. Страшилищата били подчинени на коварния магьосник, но се страхували, не от него, а от жезъла му, който можел да ги убие по всяко време. Злата магическа сила била затворена
в този жезъл. Малкият спасител се скрил в един запустял килер, който явно никой не бил отварял отдавна и зачакал нощта. когато тя настъпила и всички легнали да спят, безстрашното мече тръгнало да търси покоите на злосторника. Щом ги намерило, видяло, че пред вратата пази триглав змей. Той го
видял и се нахвърлил върху него. Започнала ожесточена борба. Змеят посегнал да захапе мечето за врата, но то пъргаво забило ноктите си право в очите му. Изведнъж станало нещо невероятно. Чудовището изчезнало и на негово място се появила врана, която с крясък отлетяла към небето.
В това време магьосникът спял дълбоко ине се събудил дори от крясъка на враната. Мечето се промъкнало тихо принего и му взело вълшебния жезъл. Излязло бързо от замъка и побягнало към гората с всички сили.
На другата сутрин, когато слугите на злосторника отишли да му занесат закуската, видели, че жезъла го няма и се нахвърлили върху него и го разскъсали на парченце. След това се върнали по родните си земи и станали такива, каквито си били преди. Но щом магьосника умрял, всяко едно животно в гората,
възвърнало нормалния си вид. Те благодарили на мечето Панда от сърце. После го попитали, какво иска в замяна. То отговорило, че желае да се върне в своята гора. Тогава те му дали едно златно перо, с което можело да отиде, където си пожелае. Така, то се върнало в родната гора, но вече не било онова малко мече,
а голям и силен мечок. Това било така, защото в омагьосаната гора един се развнявал на една година тук.
Скоро той си намерил и приятелка, с която живели дълго и щастливо.
Петинка Венкова, 13 години
Назад |
