„Човечеството дължи на децата най-доброто, което то може да даде“
Това са уводните думи на „Декларацията за правата на детето“, която е оповестена на 20.11.1959г. по инициатива на UNICEF. Това е фонд на ООН за децата, създаден през 1946г. призван да оказва помощ на децата под 15 годишна възраст, като отговаря на техните главни нужди за здраве, прехрана и обучение. Седалището на UNICEF е в Ню Йорк. От 1959г. На 20 ноември се отбелязва световния ден за защита правата на детето.
Защо са нужни специални детски права? Често се задава въпроса защо всъщност е необходимо споразумение за специални детски права като допълнение на човешките права, след като в „Обща декларация на човешките права“ от 1948г. се набляга ясно на правата на майката и детето и особената помощ и подкрепа за тях. Всички деца се ползват с еднаква социална защита. Децата са хора, следователно човешките права се отнасят и за тях. За съжаление опитът показва, че именно децата се поставят в зависимост и безсилие при трудни ситуации и съдби. Децата особено много се нуждаят от защита. Казва се че в контакт с тях човек показва истинското си лице. Това в еднаква степен се отнася както за възрастните така и за обществата и държавите. През всички времена е било злоупотребявано с деца и се е стигало до тяхната експлоатация. Това представлява една голяма заплаха за човешките права. Ето защо по случай международната година на детето 1979г. ООН съставя конвенция, чиито принципи са задължителни и трябва да се спазват от държавите, които са я подписали. България е една от тях.
В нашата страна за дете се приема всеки човек под 18 години. Основните права на детето се отнасят до правото на живот т. е. необходимостта от задоволяване с храна, да живее в прилично жилище, да получава медицински грижи, грижи свързани с развитието – правото на информация, образование, на култура, на отдих, на игри, на свободно време, на свобода на мислене и изразяване и религия, право да има националност и име.
Освен родителите и настойниците държавата също трябва да се грижи за децата и да ги закриля. За да живеем всички заедно имаме нужда от правила, които всеки един от нас трябва да спазва. Тези правила се наричат закони. Ако някой наруши закон това означава, че той извършва престъпление, а престъпленията се наказват. Законът, който определя детските права и отговорности се нарича Закон за закрила на детето. Той е създаден да защитава вашите най-висши интереси, за да растете и да се развивате във възможно най-добра среда.
Какво се разбира под най висши интереси на детето? Това е вашето здраве, образование, вашата нужда да се чувствате сигурни и защитени. Това е основата, на която се градят вашите права.
Всички ние сме различни – външният ни вид, езика, на който говорим, религията, мнението ни, средата, в която живеем, нашите родители. Това не ни пречи да учим и да играем заедно. Тези различия ни правят уникални и еднакво ценни като хора. Независимо дали имаме увреждане или сме деца от малцинствата, всички ние имаме еднакви права и никой не може да се отнася несправедливо с нашата уникалност.
Защо трябва да знаем правата си? Когато знаеш правата си няма да допуснеш някой да се възползва от теб. Ако все пак това се случи ще знаеш къде и как да получиш помощ и закрила. И не трябва да забравяме че:
1. Всички деца имат право да бъдат закриляни.
2. Всяко дете трябва да бъде зачитано и уважавано.
3. Всяко дете има право да расте в семейна среда или по възможност най-близката до нея.
4. Всички хора, които вземат важни решения за детето, трябва да поставят на първо място неговите интереси.