През 1952 г. Международният съюз за защита на детството предлага да се чества всяка година ден на детето. Общото събрание на Обединените нации приема резолюция, установяваща официално „Световен ден на детството“, посветен на „братството и разбирателството между децата на света“. Негова постоянна тема става всеобщността на детството. Отговорността за утвърждаването на този ден е поверена на UNICEF.С тази резолюция Общото събрание на ООН отправя покана към всички правителства за участие в честването на този ден на дата и по начин, който за тях е най удобен. Така Денят на детето става повод да се отдаде дължимата чест на най младите жители на планетата, превръща се в истински празник за тях. Днес няма нито един месец в годината, когато този ден да не се чества някъде, в някоя от държавите по света. Денят на детето няма точно определена дата и се посреща по различно време – най често се празнува през май, август и октомври. В България това се случва на 1 юни. През юни заедно с нас празнуват още 30 държави.


*********************************


Ето го – в утрото на земния ден, по улицата на нашия живот, крачи нехайно, оглежда се със святкащи очи и си подсвирква Третият.
Той е роден от радостта и мъката на Първия и Втория, от обичта и болката на Майката и Бащата. Родиха го Майките и Бащите на човечеството...
Светът би обеднял без измислицата, а в главата на третия тя е бъдеща реалност. Като блестяща комета Третият се врязва в живота и шеметно го изменя, защото, както отдавна е забелязано, дървото расте нагоре чрез своето връхче, а светът се изменя чрез децата си. Стената на недоверие и враждите между хората Третия може да разклати и събори с най могъщия създаден досега взрив – непресторения смях...
За него Земята е едно пъстро балонче, изпуснато сред звездите и завързано за конеца на книжното му хвърчило. За не го Земята е огромна Златна ябълка, спасена от ненаситната паст на змейове и чудовища за да я поеме и държи сега в своите ръце. Очите му са пълни с въпросителни. Макар да не знае най-краткия път до отговорите, Третия е решил да ги открие, да ги догони и улови сам колкото и да му е трудно. В главата му трупат огън, кипят и изригват вулканите на древните като човечеството Защо, Как, и Кой – въпроси, които са неговите ключове за Вселената, вълшебен Сезам за тайните и съкровищата.
Ето го – той се втурва, за да огласи просторите на хубавия и грозен, мъчен и несъвършен живот. Всъщност всичко на света е сътворено, за да бъде видяно от очите на Третия. Големият малък човек не прилича само на бащите и майките си, той, както е казал поетът, прилича повече на своите неродени още синове и дъщери.
В утрото на деня, по улицата на нашия живот преминава Третия, свирука си нехайно и търси своите приятели...
из „Третия“
Георги Струмски