Идеята за създаване на международен съвет по детската книга се заражда след Втората световна война по инициатива на германката Йела Лепман. Работейки в тясно сътрудничество със световно известни писатели – Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Памела Травърз и др. Лепман създава през 1952 г. Международния съвет по детската книга. През 1954 г. съвета учредява своя специална награда „Ханс Кристиян Андерсен“, която е най-голямото международно отличие за детска литература, наричана още „Малката Нобелова награда“. Присъжда се на всеки две години. Носители на това отличие са били писателите: Астрид Линдгрен, Джеймс Крюс, Джани Родари, Луис Карол, Ерих Кестнер, Валери Петров и много други.
През 1964 г. се взема решение на 2 април – рождения ден на Ханс Кристиян Андерсен – да се чества Международен ден на детската книга. През две години по предложение на Международния съвет по детската книга се изготвя Почетен списък с по три книги от всяка държава. Вписват се произведения с изявени художествени постижения – за художествен текст, за илюстрация и за най-добър превод на съответния език. У нас първата книга, която е включена в Почетния списък е „Приказен свят“ на големия български писател Ангел Каралийчев през 1974 г.
Какво е нужно, за да се роди приказка, да се грабнат и поведат по неизминати пътища трите обикновени думи, превърнати в златно слово, „Имало едно време...“ Дълги години и столетия хората навиват върху старото кълбо на земята многоцветните нишки на приказката – родна майка на човешкия род и на литературата. Приказката, която и днес се създава на различни езици от народите на всички страни. Приказката, която ще живее, докато са живи хората, и ще радва, докато свят светува и още два дни. Всяка нощ на Шехерезада би била последна, ако нейната приказка, създавана под мрачния поглед на тирана, не изминаваше с омайни думи и ситни крачки пътя до утрото.
Ангел Каралийчев разказва и връща на своите големи и малки читатели това, което сам е получил от баба Тодора и дядо Ангел, от песните на майка си, това, което е дочул от стражишките ветрища и гласове, връща богатството, което е добил от великия детски писател – българския народ. С Ангел Каралийчев се повтаря тази стара история:
- Разкажи ни приказка – молят го момче и момиче – Аз съм Любка, аз съм Иван.
И приказникът разказва.
След време отново момче и момиче присядат до неговото коляно.
– Разкажи ни приказка.
– Нали вече я слушахте. Не ви ли омръзна?
А те се усмихват.
– Разказвал си приказка на майка ни и на баща ни. Аз съм Елена. Аз съм Петър.
Става ти чудно и страшно дори само като си помислиш, че някога не е съществувал познатият и близък свят на Ангел Каралийчев. Било е време, когато за нас ги е нямало Мърморан и Мърморанка, тяхната къщурка с повалена стряха и килнат кумин. Не сме срещали и Снежното момиче. Било е време, когато читанката на Славето не е разговаряла със синигерчето, а майчината сълза на лчстовичката не е стопляла сакатата си рожба, сгушена от студ и мъка в дъното на счупено гърне. Преди житената питка да се появи на страниците на списание „Детска радост“, животът е бил по-беден и гладен. По-малко са били звуците край нас без ореховата гъдулка на онова щурче, което бродило по божия свят да ниже песни и да радва душите на черните буболечки.
Ангел Каралийчев изведе своите приказки от царските дворци, от покоите на царските синове и дъщери, доведе ги от далечните девет земи в десета и ги засели по нашенските места, в тоя прелестен свят, в българските градчета и села, сред балканските гори и поляни, в нашите домове, тука – на най-хубавата земя.

На 30.03 07 г. от 13.30 ч. В Регионална библиотека „Ст. Чилингиров“, Детски отдел, децата от 4б клас на IIIОУ ще се срещнат с приказния свят на Ангел Каралийчев за да отбележат Международния ден на детската книга.