Смята се, че този ден - първи март преобръща времето и студът влиза 40 метра под земята. Според народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. Образът на баба Марта
е двойствен: тя е ту весела, ту сърдита, едновременно и утвърждава, и отрицава.
Легендата разказва, че начало на мартеницата поставила Хуба – сестрата на хан Аспарух. Когато Велика България се разпаднала и хан Аспарух с част от прабългарското племе
тръгнал да търси нови земи, Хуба била в плен. Стигнали прабългарите отсам Дунава, установили се по Мизийските места. Успял хан Аспарух да прати вест на сестрицата си къде
се намира и че я чака. Тя успяла да избяга, взела един кон и денонощно яздила. С нея бил и верният й сокол, с който ловувала. Когато конят капнал от умора, тя вързала
бял конец на крачето на сокола и го пуснала към аула. Конецът бил от огромно кълбо, което Хуба постепенно развивала, и единият му край бил в ръцете й. Когато стигнал
аула, някой пронизал сокола и той паднал мъртъв. Конецът се обагрил в червено. По конеца Хуба намерила своя брат и поставила начало на традицията на 1 март да се
подаряват усукани бели и червени конци за здраве и любов, дълъг живот, за плодовитост и изобилие.
Мартеницата е само български обреден символ. Бялото е знак на красота, символ на чистота и невинност, на радост. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любов, цвят на
победата и живота. То предпазва от злини, такава е магическата му сила в мартеничката. Цветовете задължително се усукват наляво и са своеобразен амулет срещу злите сили.
Мартеничките се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на клонките на плодните дръвчета, на рогцата на домашните животни. Носят се до първа поява
на щъркелите и след това се свалят и закачват на разцъфнало плодно дръвче или под камък. В Родопите мартенички се правят от много цветове. В Софийско основните цветове
са син и червен. Синият цвят е свързан с небето и водата.
Имен ден празнуват Марта, Мартин, Евдокия, а традиционната храна за празника е питка с мед; тиквеник; пълнени сухи чушки с праз лук и ошав.
|