Скъпи читатели, на 1 януари 2007 година България посрещна не само Нова година. Държавата ни стана пълноправен член на Европейския съюз. В момента членките на съюза са 27, но в началото не е било така. Знаете ли как се е събрало европейското семейство заедно?
Втората световна война свършила през 1945 г. Тя започнала в Европа и била време на ужас и разрушения. Как биха могли водачите на европейските държави да попречат това да не се случва никога повече? Необходим бил наистина добър план и един французин на име Жан Моне го предложил. На 9 май 1950 г. речта на Жан Моне и Робер Шуман убедила не само водачите на Франция и Германия, но и на Белгия, Италия, Люксембург и Холандия да обединят своята минна и стоманодобивна промишленост и да създадат клуб, който нарекли Европейска общност за въглища и стомана. Така войната помежду им би била невъзможна. Общността, създадена през 1951 г. щяла да работи за мирни цели и да помогне за възстановяването на Европа от развалините на войната.
Шестте държави започнали да работят толкова добре заедно, че скоро решили да поставят началото на още един клуб, който нарекли Европейска икономическа общност /ЕИО/. Тя била създадена през 1957 г. Една от основните идеи била, че държавите в ЕИО ще имат „общ пазар“, за да могат по-лесно да търгуват помежду си, като отпаднат всички проверки, забавяния и мита по границите.
Скоро, благодарение на общия пазар, животът на хората в ЕИО започнал да става по-лесен. Те разполагали с повече пари, имали повече храна, а в магазините имало все по-голяма разнообразие от стоки. Съседните държави забелязали това и през 60-те години на ХХ век някои от тях започнали да питат дали не могат и те да станат членове на клуба. След години на обсъждания през 1973 г. към клуба се присъединили Великобритания, Дания и Ирландия. През 1981 г. дошъл реда на Гърция, а после на Португалия и Испания – 1986 г.; Австрия, Финландия и Швеция – 1995 г. В клуба вече членували 15 държави. През всички тези години клубът се променял. В края на 1992 г. приключило изграждането на „единния пазар“, а освен това страните от ЕИО, работели заедно за опазване на околната среда и строеж на по-добри пътища и железопътни линии през цяла Е вропа. По-богатите държави помагали на по-бедните в реализацията на различни проекти.
Хората, които живеели в една държава членка на общността, можели свободно да отидат да живеят и да си намерят работа във всяка друга държава членка. Правителствата обсъждали и други идеи – например как полицаите в различните държави можели да си помагат, за да залавят престъпници, контрабандисти, наркопласьори и терористи.
Накратко, клубът вече бил толкова различен и толкова по-сплотен, че през 1992 г. било взето решение да смени името си и да стане Европейски съюз /ЕС/.
След падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Европа, държавите, които спечелили свободата си изявили желание да се присъединят към ЕС. НО преди дадена държава да влезе в европейското семейство, нейната икономика трябва да работи добре. Освен това тя трябва да е демократична – хората трябва да бъдат свободни и да избират кой да ги управлява, трябва да се зачитат човешките права: право да казваш какво мислиш, право да не попада никой в затвора без справедлив процес, право никой да не бъде измъчван и т. н.
Държавите кандидатки усърдно работили за всичко това и след няколко години десет от тях били готови. Те влезли в ЕС на 1 май 2004 г. Тези държави са Естония Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чешката република.