Добри Войников

   Добри Попов Войников е български възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (дешната БАН).
    Първоначално учи в родния си град Шумен при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856-1858). През целия си живот е учител - отначало в Шумен (1858-1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т. нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864-1870) и в Гюргево (1873-1874).
    През 1874 г. приема руско поданство и се връща в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен.
Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов. Добри Войников е споменат в книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания“.