Комплектуване, обработка, каталози и книгоопазване

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” е създадена на 31 юли 1922 година със заповед № 3029 на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски, на основание на приетия Закон за учредяване на достъпни библиотеки и е третата народна библиотека, създадена у нас.
На 6 ноември се получава първата пратка от депозитни книги и периодични издания. Следват постъпления от книги, дарени от родолюбиви шуменци.
Комплексният отдел, в който се организира комплектуването и регистрацията на библиотечния фонд, неговата библиотечна и автоматизирана обработка и поддържането на системата от каталози се състои от три функционални звена – „Комплектуване и регистрация на фондове”, „Обработка на фондове и каталози” и „Книгоопазване”.
„Комплектуване” е обособен като самостоятелен отдел в библиотекака през 1973. Тук започва пътят на библиотечните документи придобити чрез депозит, покупка или дарение. Всички те постъпват в отдела за да бъдат регистрирани. От 1996 година този процес е автоматизиран. Стремежът на библиотеката е да поддържа универсалния характер на своите фондове, максимално и качествено да задоволява читателските интереси въпреки високите цени на книжния пазар.
Днес във фондовете на библиотеката се съхраняват 726 000 библиотечни документи от всички отрасли на знанието. Голяма част от тях се намират в основните фондове, които включват предимно депозитни екземпляри, поверени на библиотеката за опазване като част от националния архив. За тях са построени специално оборудвани хранилища на шест нива. В едно от тях се съхранява и сбирката от „Редки, ценни и старопечатни издания”, която по своята същност представлява неоценимо национално богатство, създадено от първите ни възрожденци-интелектуалци за просвета на българския народ.
Пътят на книгата от книжарницата през библиотеката до читателя е дълъг и сложен, макар че за мнозина, непосветени в библиотечната професия, работата на нашите специалисти се свежда едва ли не до механично раздаване на книги и други библиотечни материали.
Библиотечната обработка на книгата включва описанието както на физическите й характеристики, така и класификационни индекси, разкриващи съдържанието й. Затова са необходими висок професионализъм, енциклопедични познания, широка обща култура и готовност за откликване на промените в света около нас.
Ключът към книжовното богатство на библиотеката е системата от каталози, чиято история на съществуване е внушителна по своята продължителност. Началото на каталог в Народна библиотека - Шумен е поставено през 30-те години на миналия век от нейния тогавашен уредник Иван Калчев. През 1933 г. за първи щатен библиотекар е назначен известният в страната читалищен и библиотечен деятел Васил Класанов, който полага огромни усилия да постави в ред библиотечното имущество и до 1941 г. сам инвентира, сигнира, описва, прави каталог и подрежда библиотеката систематично-азбучно. Но за сам човек това е непосилно и през 1953 г. библиотеката все още представлява едно книгохранилище, в което едва е започнато изграждането на каталози, а богатата сбирка от периодични издания често е имала вид на купчина хартия. Едва тогава започва обработката на том след том, на лист по лист за разпределяне, подвързване, подреждане и т. н. Към края на 1967 г. по-голямата част от фондовете са класифицирани по новоизлезлите тогава Таблици за десетична класификация, които унифицират библиотечния фонд на цялата страна. Системата на организация на фондовете и разнообразието от видове документи изисква създаването на голям брой каталози. В края на 1993 г.
започва изграждането на електронен каталог, чрез който се постига висока степен на информационни възможности. Днес той надхвърля 67000 библиотечни описания и продължава да расте. Същевременно ретроспективно се въвеждат описанията на обработения преди автоматизацията библиотечен фонд. Наред с текущото, ретроспективно се въвежда и фонда на периодичните и картографските издания. Той е уникален по съдържание, тъй като включва старопечатни периодични издания и пълни течения на издания от 1922 г. до днес. В настоящия момент получаваме 312 вестници и списания. В крак с времето, библиотеката комплектува и предоставя на своите читатели и некнижни носители на информация.